Разпети петък – тишината на благоразсъдъка

Днес е Разпети петък — денят, в който Иисус Христос приема страданието и кръста, за да понесе греховете на човечеството и да ни покаже пътя към изкуплението.

Това е най-тихият и смирен ден за християните. Ден за размисъл. Ден за вътрешна тишина и благоразсъждения. Ден, в който се спираме и се вглеждаме в себе си — в мислите, в думите, в делата си.

Христос ни оставя дълбок пример — за търпение, за жертва и най-вече за любовта проявена чрез прошка. Иисус Христос е разпнат, не просто на кръст от дърво — а върху тежестта на човешкия грях, омраза и слепота. И въпреки всичко, носейки кръста си към Голгота, понася хули, болка и унижение, и въпреки всичко избира Любовта – да Прости.

„Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“

Думи, по-тежки от самия кръст..

А ние? Ние носим своите кръстове — не от любов, а от гордост и самозабрава. Събираме обиди. Трупаме гняв. Ревниво пазим неприязън. Живеем в пълна липса на любов и благоразсъждение. Живеем, затворени в собствените си тежести — гняв, обида, неприязън. Трупаме ги тихо в себе си, докато не започнат да разрушават душите ни, да разяждат сърцата ни и отношенията ни с ближните и хората по пътят ни.

Разпети петък ни напомня, че прошката не е слабост, а сила. Че именно чрез нея можем да се освободим от тежестта, на оковите с която сами се оковаваме… Огледало в което да се огледаме. Ден за честност към самите нас! Колко тежи това, което не си простил? Колко от живота си губиш в тиха омраза? Прошката не освобождава другия от уроците на изкуплението! Прошката Освобождава нас самите! Тя е единственият път към свобода и благодатта. Защото Бог ни е дал Живот и Здраве, за да му се радваме, а не за да рушим!

Днес не е ден за шумът на думите. Разпети петък е.. Ден за истина.

Нека днес намерим сили, в тишината на благоразсъдъка и да простим — на другите и на себе си! Нека бъдем по-добри. По-смирени. По-милосърдни. По-човечни.

/Асен Паунов/